28 окт. 2010 г., 13:42

Въздушна целувка

1.2K 0 0

       Въздушна целувка                                                                             


Някога ще те открия,                            но сълзите си ще скрия...                       Внезапната раздяла не очаквах,                  но на никой аз не се оплаквах...                                                               
Миналото няма да поправя,                        спомените трудно ще забравя.                     Но само аз ли ще тъгувам,                       нищо ли за теб не струвам?                                                                    
Леден камък се оказа,                             безпощадно ме наказа,                          но аз съм от желязо                             и прощавам всичко преживяно.                                                                    
Болката не може да ме спира,              съдбата упоритите избира...                     Надявам се да сме щастливи                     и мечтани пътища открили...                                                                   
 ... Изпращам ти целувка,                        и макар че е въздушна,                       тя е толкова гореща,                            очаквай вятъра за среща...                         
            -intercontakt-          

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...