28.10.2010 г., 13:42

Въздушна целувка

1.2K 0 0

       Въздушна целувка                                                                             


Някога ще те открия,                            но сълзите си ще скрия...                       Внезапната раздяла не очаквах,                  но на никой аз не се оплаквах...                                                               
Миналото няма да поправя,                        спомените трудно ще забравя.                     Но само аз ли ще тъгувам,                       нищо ли за теб не струвам?                                                                    
Леден камък се оказа,                             безпощадно ме наказа,                          но аз съм от желязо                             и прощавам всичко преживяно.                                                                    
Болката не може да ме спира,              съдбата упоритите избира...                     Надявам се да сме щастливи                     и мечтани пътища открили...                                                                   
 ... Изпращам ти целувка,                        и макар че е въздушна,                       тя е толкова гореща,                            очаквай вятъра за среща...                         
            -intercontakt-          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...