8 авг. 2006 г., 22:56

ВЪЗДУШНИ ЗАМЪЦИ

1K 0 2

Затвори очи и ела с мен,
в моя свят на мечти ти ще бъдеш покорен!
Хвани ръката ми, заедно да избягаме от този полудял свят -
с нашата любов той ще стане малко по-богат!
Ти ще искаш моята усмивка, аз ще искам твоята милувка,
ще се нуждаеш от моята целувка - аз  от твоята прегръдка!
Всеки път, когато си натъжен ще копнееш за моя въздушен замък -
ще мислиш за мен с трепет, с пламък!
Ще искаш да върнеш миналите дни, които само с две думи ти стопи,
неосъзнавайки колко много за мене значеше ти!
Всичко беше красиво, всичко беше идеално,
но ти реши, че искаш нещо по реално!
И ето, сега отново изгаряш за онези въздушни чувства и мечти,
но вече ме боли и няма кой да ги построи! Сега опитай ти!!!!
И ако успееш, знай, че любовта ни отново ще се възроди
и нищо вече не ще ни раздели!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Йосифова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...