8 ago 2006, 22:56

ВЪЗДУШНИ ЗАМЪЦИ

  Poesía
1K 0 2

Затвори очи и ела с мен,
в моя свят на мечти ти ще бъдеш покорен!
Хвани ръката ми, заедно да избягаме от този полудял свят -
с нашата любов той ще стане малко по-богат!
Ти ще искаш моята усмивка, аз ще искам твоята милувка,
ще се нуждаеш от моята целувка - аз  от твоята прегръдка!
Всеки път, когато си натъжен ще копнееш за моя въздушен замък -
ще мислиш за мен с трепет, с пламък!
Ще искаш да върнеш миналите дни, които само с две думи ти стопи,
неосъзнавайки колко много за мене значеше ти!
Всичко беше красиво, всичко беше идеално,
но ти реши, че искаш нещо по реално!
И ето, сега отново изгаряш за онези въздушни чувства и мечти,
но вече ме боли и няма кой да ги построи! Сега опитай ти!!!!
И ако успееш, знай, че любовта ни отново ще се възроди
и нищо вече не ще ни раздели!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Йосифова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...