8.08.2006 г., 22:56

ВЪЗДУШНИ ЗАМЪЦИ

1K 0 2

Затвори очи и ела с мен,
в моя свят на мечти ти ще бъдеш покорен!
Хвани ръката ми, заедно да избягаме от този полудял свят -
с нашата любов той ще стане малко по-богат!
Ти ще искаш моята усмивка, аз ще искам твоята милувка,
ще се нуждаеш от моята целувка - аз  от твоята прегръдка!
Всеки път, когато си натъжен ще копнееш за моя въздушен замък -
ще мислиш за мен с трепет, с пламък!
Ще искаш да върнеш миналите дни, които само с две думи ти стопи,
неосъзнавайки колко много за мене значеше ти!
Всичко беше красиво, всичко беше идеално,
но ти реши, че искаш нещо по реално!
И ето, сега отново изгаряш за онези въздушни чувства и мечти,
но вече ме боли и няма кой да ги построи! Сега опитай ти!!!!
И ако успееш, знай, че любовта ни отново ще се възроди
и нищо вече не ще ни раздели!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Йосифова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...