Възел

Поэзия » Философская

968 0 18

Заплитат ме във възела си строг

забраните и чуждите присъди.

Веригите на моя ден сам Бог

ще слага и руши. А аз ще бъда

това, което е заложил в мен

Творецът на съдбите ни човешки,

без капка страх, че мога някой ден

да обявя живота си за грешка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Галена, късно видях, че си минала през това стихотворение!
Сполай ти за добрите думи!

2010-10-04T22:42:35+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Перфектна! Недвусмислена, ясна и пряма! Жесток стих!

2010-09-21T18:09:00+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Дочееее! Благодаря за страхотното посвещение! Изчерви ме...

2010-09-04T15:58:25+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Творецът е заложил на късмет
на думите ти късната омая
да изплете един красив венец
достоен да краси портала в Рая

2010-09-03T00:50:50+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Ели, истинските самооценки остават най-често скрити в нас, особено, ако не сме достатъчно доволни от себе си. Бих искала напълно да се препокривам с лирическата, но...поне вече не мога...
Дължа ти благодарност за компетентната защита!

2010-09-01T20:54:06+03:00