16 янв. 2012 г., 11:45

Възхищение

989 0 1

ВЪЗХИЩЕНИЕ

 

Ах, колко си красива?

Колко нежна и добра?

Мила и волна, като пеперуда -

стопли моята душа!?

Ах, колко се усмихваш?

Как ухаеш? Как блестиш?

Като птичка политваш -

сега кого ще нараниш!?

Ах, колко си чаровна?

Как грееш с усмивка?

Като самодива скромна -

не спираш за почивка!?

Ах, как да те прегърна?

Как да те погледна, кажи?

Толкова сияеш мирогледна -

сякаш Бог те сътвори!?

 

Ах, как да те целуна?

Как да те открия, кажи?

Не си играй с любовта -

не искам горчиви сълзи!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янислав Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....