4 нояб. 2005 г., 23:40

Възход или падение

1K 0 4


Дните плахо се редят
като мъниста на броеница.
Очите ми отворени, не спят,
сърцето е ранена птица.

Не усещам как се изнизват часовете
и превръщат се в празни междучасия,
как ме гонят ветровете
на неизпълнени обещания.

Знам, че нещо трябва да върша.
Имам точна, определена цел,
но се чувствам като оглозгана мърша,
като мъртвец изстинал, посинял.

Взирам се в нищото и мъча да открия мечтата.
Протягам ръце към далечното,за да уловя някакъв мираж.
Откривам ли - или се лъжа - истината...
"Боже мой ще имам ли кураж,
да следвам своята съдба,
ще имам ли воля и сила да спечеля таз борба..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Н Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веднага ще внеса корекциите, хубаво е когато някой ти вижда грешките и те напътства със съвети!!!
  • Ами доста по-добре, мерси за помощта!!!
  • Как ти звучи: "сърцето е ранена птица."?
  • Мерси, надявам се искренно!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...