7 авг. 2023 г., 12:17  

Възхвала на бодливите трохи 

  Поэзия
419 2 3

ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ

 

Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха.

 

И тия, със които бях изчел
почти две трети от Светите книги,
мълчат като загърлени със тел –
като с прерязани гърла авлиги.
 
Не казват ни какво ни предстои,
мълчат и за това, което беше.
Пребоядисан с розови бои,
Животът бе сгрешен – и свършва грешен.

 

Поетите дори не пишат с кеф,  
за гъбки Бог в гората ли ги прати?
Приживе се превърна в барелеф  
и не един! – край мене жив писател.

 

Заврял глава в дълбокия долап,
възглавето натъпкал с прясна слама,
народ, затъкнал гърло с топъл хляб,
не го търси да мре на Милин камък!

 

Горчилки аз отказвам да мълча,
сладкишите не са ми вече пресни...  
Трохичките от моята бохча
ще ви бодат във стихове и песни.

 

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В този сайт, мило Валюше, поезийки, "майсторски" написани със "слюнна течност" колкото си щеш!
  • Не казват ни какво ни предстои,
    мълчат и за това, което беше.
    Пребоядисан с розови бои,
    Животът бе сгрешен – и свършва грешен.

    Няма такава поезия!
  • Нека ни бодат, за да сме живи, не само отвън, но и отвътре!
Предложения
: ??:??