Възхвала на бодливите трохи
ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха.
И тия, със които бях изчел
почти две трети от Светите книги,
мълчат като загърлени със тел –
като с прерязани гърла авлиги.
Не казват ни какво ни предстои,
мълчат и за това, което беше.
Пребоядисан с розови бои,
Животът бе сгрешен – и свършва грешен.
Поетите дори не пишат с кеф,
за гъбки Бог в гората ли ги прати?
Приживе се превърна в барелеф
и не един! – край мене жив писател.
Заврял глава в дълбокия долап,
възглавето натъпкал с прясна слама,
народ, затъкнал гърло с топъл хляб,
не го търси да мре на Милин камък!
Горчилки аз отказвам да мълча,
сладкишите не са ми вече пресни...
Трохичките от моята бохча
ще ви бодат във стихове и песни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
