ВЪЗХВАЛА НА ЧЕШМЯНАТА ВОДА
... всяка сутрин ставам рано, мия зъбки и брада,
Делимано, Делиманооо-о! – ти си топлата вода,
с теб потъват във канала мъки, горести, беди,
с теб душата – засияла! – в мен отново се роди,
конче рие със копито – и свиня над теб грухти,
бебче в бебешко корито рита с розови пети,
с теб светът си гледа кефа, грейват длани и души –
с теб се носи и в кенефа мирисът на „Givenchy”,
под черковния капител в теб кръщават младенци,
с теб към вечната обител тръгват свидни мъртъвци,
трезвен бях, бе още рано, помня – в цъфналата ръж,
Делимано, Делиманоо-о! – нявга ти ме стори мъж,
къпах синове и внуци, възхвалявах те на стих,
и през локви, прах и буци твоите горчилки пих,
днес – след всичко изживяно, гладя чорлава брада,
мила моя Делимано, свята Майчице вода!
© Валери Станков Все права защищены