22 мар. 2018 г., 11:36

Възкресение

551 0 0

настъпи последния час от моя живот сега сякаш времето е спряло за мен завинаги

 

моят дом е вече гробът а моето легло е вече ковчегът но душата ми ще живее няма да е мъртва като тялото ми вечно

 

под пръстта съм вече заровен а тук е тъмно и студено без светлина и топлина сам вовеки веков

 

душата която носех до днешния ден накара хората да се събудят и да видят света от добрата му страна това е възкресението което дадох на народа за да го има животът на земята 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Pavel Petrov Все права защищены

аз съм павел петров от силистра 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....