настъпи последния час от моя живот сега сякаш времето е спряло за мен завинаги
моят дом е вече гробът а моето легло е вече ковчегът но душата ми ще живее няма да е мъртва като тялото ми вечно
под пръстта съм вече заровен а тук е тъмно и студено без светлина и топлина сам вовеки веков
душата която носех до днешния ден накара хората да се събудят и да видят света от добрата му страна това е възкресението което дадох на народа за да го има животът на земята
© Pavel Petrov Всички права запазени