27 сент. 2019 г., 19:16

Възкресение

675 0 0

Забравени чувства нахлуват
в главата ми, толкова силни,
в сърцето ми тъжно бушуват
емоции, страсти всесилни.
За всички отминали дни,
за любови, копнежи и грях,
за пропуснати мигове свидни
от наивност и налудничав страх.
Обичта е антипод на страха
и в младостта си понякога губим
онези малки незначими неща,
за които след време се будим.
Тогава, като феникс в прахта
любов от жерава се ражда
по силна от всичко в света,
по чиста от светена вода.
И остава завинаги в тебе,
като стълб светлина и титан,
най могъща за твоето себе
извайва душа великан.
И крепи те до последния ден
пълна с обич и щедро раздава
безкористно и никога в плен,
благословена навеки остава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...