Забравени чувства нахлуват
в главата ми, толкова силни,
в сърцето ми тъжно бушуват
емоции, страсти всесилни.
За всички отминали дни,
за любови, копнежи и грях,
за пропуснати мигове свидни
от наивност и налудничав страх.
Обичта е антипод на страха
и в младостта си понякога губим
онези малки незначими неща,
за които след време се будим.
Тогава, като феникс в прахта
любов от жерава се ражда
по силна от всичко в света,
по чиста от светена вода.
И остава завинаги в тебе,
като стълб светлина и титан,
най могъща за твоето себе
извайва душа великан.
И крепи те до последния ден
пълна с обич и щедро раздава
безкористно и никога в плен,
благословена навеки остава.