27.09.2019 г., 19:16

Възкресение

670 0 0

Забравени чувства нахлуват
в главата ми, толкова силни,
в сърцето ми тъжно бушуват
емоции, страсти всесилни.
За всички отминали дни,
за любови, копнежи и грях,
за пропуснати мигове свидни
от наивност и налудничав страх.
Обичта е антипод на страха
и в младостта си понякога губим
онези малки незначими неща,
за които след време се будим.
Тогава, като феникс в прахта
любов от жерава се ражда
по силна от всичко в света,
по чиста от светена вода.
И остава завинаги в тебе,
като стълб светлина и титан,
най могъща за твоето себе
извайва душа великан.
И крепи те до последния ден
пълна с обич и щедро раздава
безкористно и никога в плен,
благословена навеки остава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...