Sep 27, 2019, 7:16 PM

Възкресение

  Poetry » Other
667 0 0

Забравени чувства нахлуват
в главата ми, толкова силни,
в сърцето ми тъжно бушуват
емоции, страсти всесилни.
За всички отминали дни,
за любови, копнежи и грях,
за пропуснати мигове свидни
от наивност и налудничав страх.
Обичта е антипод на страха
и в младостта си понякога губим
онези малки незначими неща,
за които след време се будим.
Тогава, като феникс в прахта
любов от жерава се ражда
по силна от всичко в света,
по чиста от светена вода.
И остава завинаги в тебе,
като стълб светлина и титан,
най могъща за твоето себе
извайва душа великан.
И крепи те до последния ден
пълна с обич и щедро раздава
безкористно и никога в плен,
благословена навеки остава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...