Възкръснала мечта
И пак е гроздобер…
Като зачатие
на нов живот във стари, тежки бъчви…
Една мечта възкръсва след разпятие,
една надежда сплита мойте пръсти
и в стон безмълвен къса тишината…
Като молитва, плакана с години…
Аз пия свойте сили от лозата,
която врича огън в лудо вино.
И стъпките ми следва…
Чак до кръста,
за да е част от моята Голгота.
От страст родена любовта възкръсва
със всеки гроздобер…
Като живота
от който до полуда се отричам
и с всеки изгрев огнено го искам…
Безумно е, но още те обичам
и само с теб мечтите си разлиствам…
И пак е гроздобер…
В красива есен
аз пак съм клетва с виното мълчана,
легенда съм в едва дочута песен
и твоя жажда, тайно пожелана…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
