Sep 29, 2012, 2:15 PM

Възкръснала мечта 

  Poetry » Love
655 0 9

И пак е гроздобер…

                                      Като зачатие

на нов живот във стари, тежки бъчви…

Една мечта възкръсва след разпятие,

една надежда сплита мойте пръсти

 

и в стон безмълвен къса тишината…

Като молитва, плакана с години…

Аз пия свойте сили от лозата,

която врича огън в лудо вино.

 

И стъпките ми следва…

                                       Чак до кръста,

за да е част от моята Голгота.

От страст родена любовта възкръсва

със всеки гроздобер…

                              Като живота

 

от който до полуда се отричам

и с всеки изгрев огнено го искам…

Безумно е, но още те обичам

и само с теб мечтите си разлиствам…

 

И пак е гроздобер…

                              В красива есен

аз пак съм клетва с виното мълчана,

легенда съм в едва дочута песен

и твоя жажда, тайно пожелана…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??