3 авг. 2023 г., 09:14

Възложена надежда за любов

685 4 16

 

Пълнолуние бди над града.
Портокалова, свети луната.
Разточително ярка бразда
се простира нашир по водата.

 

Преповтарям магичен куплет,
любовта му притегля звездата.
Заклинание и амулет
удвояват мощта на словата.

 

Както младият месец расте,
тъй сърцето му мен да милее.
Обновен към дома си пое,
огън търси и ласки копнее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка жадуваща за споделеност жена го заслужава, Мария. Дано! 💟
  • Внушително начало със завладяваща разточителна образност! Знам, че заклинанието ти има силата да се сбъдне! Желая ти го, Светулче!🌹💖
  • Беше наистина внушително пълнолуние. Дано и заклинанието да хване.🙂
  • "Пълнолуние бди над града.
    Портокалова, свети луната.
    Разточително ярка бразда
    се простира нашир по водата." - тук ме хвана
  • Разбирам, че си голям фен на Ремарк. ☺ Харесвам асоциациите. Желая ти вдъхновение!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....