1 авг. 2009 г., 08:34

Възмездие

513 0 0

 

 

Когато нощта се спусне

 и пак затворя очи,

 ти пак се завръщаш,

 пленен от моите мечти.

 

 Дълго аз те жадувах,

дълго по тебе копнях,

но силно ти нарани ме

 и с неприязън след това обгради ме.

 

 Болка и обич в мен се бунтуват,

 сърцето ми стене за теб,

 но какъв е смисълът, кажи ми,

 когато омразата е по-силна от мен.

 

 Не мога вечно да те мразя,

 но не ще те оставя така,

 безнаказан не ще те отмина,

 а ти ще осъзнаеш своята вина.

 

 За прошка при мен ще се върнеш,

 превърнал се в сродна душа,

 света ми да преобърнеш,

 но не ще отново сгреша.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...