1.08.2009 г., 8:34

Възмездие

515 0 0

 

 

Когато нощта се спусне

 и пак затворя очи,

 ти пак се завръщаш,

 пленен от моите мечти.

 

 Дълго аз те жадувах,

дълго по тебе копнях,

но силно ти нарани ме

 и с неприязън след това обгради ме.

 

 Болка и обич в мен се бунтуват,

 сърцето ми стене за теб,

 но какъв е смисълът, кажи ми,

 когато омразата е по-силна от мен.

 

 Не мога вечно да те мразя,

 но не ще те оставя така,

 безнаказан не ще те отмина,

 а ти ще осъзнаеш своята вина.

 

 За прошка при мен ще се върнеш,

 превърнал се в сродна душа,

 света ми да преобърнеш,

 но не ще отново сгреша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...