Възможно ли е все по-синьо  да става небето 
и да се усмихва в по-свежо зелено полето? 
А слънцето да е в друга роба с жълто, 
нахлуло в деня ни омайно за дълго? 

Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно 
и да разцъфват цветята омайно ненагледно?
Да се събуждат цветчета в друга премяна омайно 
и ароматите си да даряват незнайно? 

Възможно ли е пролетта да е донесла свойте акварели 
и да е разплискала боите с пръсти закопнели?
Да е сложила на дърветата нови кордели 
и да е постлала по тревите цветни дантели? 

Възможно ли е да се е объркал  цветният релакс 
и да е изпуснал във въздуха свежест до несвяст?
Или може би, са ни докоснали фантазии нежни, 
и са ни подготвили за полети безбрежни? 

Възможно ли е да цъфне пролетно чувство в деня 
и да разпали цветни вдъхновения и за нощта?
Или може би, за момент пейзажът ще ни пожали 
и ще изплува само за малко с картини изгряли?