8.04.2020 г., 11:27

Възможно ли е?

1.1K 0 0

Възможно ли е все по-синьо  да става небето 
и да се усмихва в по-свежо зелено полето? 
А слънцето да е в друга роба с жълто, 
нахлуло в деня ни омайно за дълго? 


Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно 
и да разцъфват цветята омайно ненагледно?
Да се събуждат цветчета в друга премяна омайно 
и ароматите си да даряват незнайно? 


Възможно ли е пролетта да е донесла свойте акварели 
и да е разплискала боите с пръсти закопнели?
Да е сложила на дърветата нови кордели 
и да е постлала по тревите цветни дантели? 


Възможно ли е да се е объркал  цветният релакс 
и да е изпуснал във въздуха свежест до несвяст?
Или може би, са ни докоснали фантазии нежни, 
и са ни подготвили за полети безбрежни? 


Възможно ли е да цъфне пролетно чувство в деня 
и да разпали цветни вдъхновения и за нощта?
Или може би, за момент пейзажът ще ни пожали 
и ще изплува само за малко с картини изгряли? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...