8.04.2020 г., 11:27

Възможно ли е?

1.2K 0 0

Възможно ли е все по-синьо  да става небето 
и да се усмихва в по-свежо зелено полето? 
А слънцето да е в друга роба с жълто, 
нахлуло в деня ни омайно за дълго? 


Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно 
и да разцъфват цветята омайно ненагледно?
Да се събуждат цветчета в друга премяна омайно 
и ароматите си да даряват незнайно? 


Възможно ли е пролетта да е донесла свойте акварели 
и да е разплискала боите с пръсти закопнели?
Да е сложила на дърветата нови кордели 
и да е постлала по тревите цветни дантели? 


Възможно ли е да се е объркал  цветният релакс 
и да е изпуснал във въздуха свежест до несвяст?
Или може би, са ни докоснали фантазии нежни, 
и са ни подготвили за полети безбрежни? 


Възможно ли е да цъфне пролетно чувство в деня 
и да разпали цветни вдъхновения и за нощта?
Или може би, за момент пейзажът ще ни пожали 
и ще изплува само за малко с картини изгряли? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...