Възможно ли е все по-синьо да става небето
и да се усмихва в по-свежо зелено полето?
А слънцето да е в друга роба с жълто,
нахлуло в деня ни омайно за дълго?
Възможно ли е утринният полъх да гали все по-нежно
и да разцъфват цветята омайно ненагледно?
Да се събуждат цветчета в друга премяна омайно
и ароматите си да даряват незнайно?
Възможно ли е пролетта да е донесла свойте акварели
и да е разплискала боите с пръсти закопнели?
Да е сложила на дърветата нови кордели
и да е постлала по тревите цветни дантели? ...