възможно ли е?
Поисках с теб да останем приятели,
а те обичах... но знаех, не бива,
приятели верни, защото сърцата ни
стопляше нявга обич красива.
Поисках от теб да забравиш мечтите ни,
в миналото даже спомените да запратиш,
сърцето ми трепкаше, щом с друга те видех,
а болката тъпа изгаряше душата ми.
Поисках от теб да изтриеш сълзите ми
и болката в радост ти да превърнеш,
туптяха сърцата, когато докосвах те,
обичах те силно... но знаех, не бива.
Нима е възможно със теб да останем приятели?
Та аз те обичам... за тебе боли ме,
лекува времето, казват, но вярвай ми,
едва ли любовта ми би то заличило.
От теб поисках всичко да забравиш,
а ти отвърна -''просто невъзможно'',
сега върви... оставям ти мечтите си...
съдбата тъй реши... недей тъгува,
приятели навеки ще сме, вярвай ми...
Към теб протегнах своите ръце,
притиснах те силно... а знаех, не бива,
сърцето ти бе в моето сърце...
и тръгнах бавно... но пък бях щастлива,
дано съдбата не ни подведе...
приятел мой да си, това поисках,
така за двама ни е по-добре,
не можем да останем близки...
Дали поисках много от съдбата?
Ти, едничък, Боже, помогни ми,
ако грешка е това, че още го обичам,
моля те през сълзи аз, ПРОСТИ МИ.
а те обичах... но знаех, не бива,
приятели верни, защото сърцата ни
стопляше нявга обич красива.
Поисках от теб да забравиш мечтите ни,
в миналото даже спомените да запратиш,
сърцето ми трепкаше, щом с друга те видех,
а болката тъпа изгаряше душата ми.
Поисках от теб да изтриеш сълзите ми
и болката в радост ти да превърнеш,
туптяха сърцата, когато докосвах те,
обичах те силно... но знаех, не бива.
Нима е възможно със теб да останем приятели?
Та аз те обичам... за тебе боли ме,
лекува времето, казват, но вярвай ми,
едва ли любовта ми би то заличило.
От теб поисках всичко да забравиш,
а ти отвърна -''просто невъзможно'',
сега върви... оставям ти мечтите си...
съдбата тъй реши... недей тъгува,
приятели навеки ще сме, вярвай ми...
Към теб протегнах своите ръце,
притиснах те силно... а знаех, не бива,
сърцето ти бе в моето сърце...
и тръгнах бавно... но пък бях щастлива,
дано съдбата не ни подведе...
приятел мой да си, това поисках,
така за двама ни е по-добре,
не можем да останем близки...
Дали поисках много от съдбата?
Ти, едничък, Боже, помогни ми,
ако грешка е това, че още го обичам,
моля те през сълзи аз, ПРОСТИ МИ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Памела Все права защищены
