12.10.2007 г., 9:25 ч.
възможно ли е?
Поисках с теб да останем приятели,
а те обичах... но знаех, не бива,
приятели верни, защото сърцата ни
стопляше нявга обич красива.
Поисках от теб да забравиш мечтите ни,
в миналото даже спомените да запратиш,
сърцето ми трепкаше, щом с друга те видех,
а болката тъпа изгаряше душата ми.
Поисках от теб да изтриеш сълзите ми
и болката в радост ти да превърнеш,
туптяха сърцата, когато докосвах те,
обичах те силно... но знаех, не бива.
Нима е възможно със теб да останем приятели?
Та аз те обичам... за тебе боли ме,
лекува времето, казват, но вярвай ми,
едва ли любовта ми би то заличило.
От теб поисках всичко да забравиш,
а ти отвърна -''просто невъзможно'',
сега върви... оставям ти мечтите си...
съдбата тъй реши... недей тъгува,
приятели навеки ще сме, вярвай ми...
Към теб протегнах своите ръце,
притиснах те силно... а знаех, не бива,
сърцето ти бе в моето сърце...
и тръгнах бавно... но пък бях щастлива,
дано съдбата не ни подведе...
приятел мой да си, това поисках,
така за двама ни е по-добре,
не можем да останем близки...
Дали поисках много от съдбата?
Ти, едничък, Боже, помогни ми,
ако грешка е това, че още го обичам,
моля те през сълзи аз, ПРОСТИ МИ.
а те обичах... но знаех, не бива,
приятели верни, защото сърцата ни
стопляше нявга обич красива.
Поисках от теб да забравиш мечтите ни,
в миналото даже спомените да запратиш,
сърцето ми трепкаше, щом с друга те видех,
а болката тъпа изгаряше душата ми.
Поисках от теб да изтриеш сълзите ми
и болката в радост ти да превърнеш,
туптяха сърцата, когато докосвах те,
обичах те силно... но знаех, не бива.
Нима е възможно със теб да останем приятели?
Та аз те обичам... за тебе боли ме,
лекува времето, казват, но вярвай ми,
едва ли любовта ми би то заличило.
От теб поисках всичко да забравиш,
а ти отвърна -''просто невъзможно'',
сега върви... оставям ти мечтите си...
съдбата тъй реши... недей тъгува,
приятели навеки ще сме, вярвай ми...
Към теб протегнах своите ръце,
притиснах те силно... а знаех, не бива,
сърцето ти бе в моето сърце...
и тръгнах бавно... но пък бях щастлива,
дано съдбата не ни подведе...
приятел мой да си, това поисках,
така за двама ни е по-добре,
не можем да останем близки...
Дали поисках много от съдбата?
Ти, едничък, Боже, помогни ми,
ако грешка е това, че още го обичам,
моля те през сълзи аз, ПРОСТИ МИ.
© Памела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Така...знаеш ли каквмо мисля аз по въпроса..много е красиво,много е чувствено,но ако го обичаш не става да сте само приятели ....
Приятелската обич не е същата,по слаба е,ако искаш да си с него защо се лишаваш,защо не кажеш "Обичам те" и да си с него,нищо не печелиш като лишаваш и себе си и него един от друг..съвсем нищо !
Помисли си..и искам да ми кажеш дали препоръката ми е правилна или грешна ! -
Леле
много е хубаво! Тъжно, но хубаво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Душа,която не е облечена
с вътрешната дреха на любовта
би требвало да се срамува
от своето съществуване.
.....................
Ако те попитат какво е лювов,ти кажи:
"Жертвата на собствената воля."
Ако не си оставил своята воля,
ти нямаш воля въобще.
....................
Любовта и влюбения само
отвъд времето живеят.
На това сърцето си отдай,
другото е второ по значимост.
Докога ще прегръщаш
безжизнен любим?
Тази същност на която
нищо да се ослони не може.