30 нояб. 2008 г., 09:42

Възможности

665 0 3
Възможности

Не може да светиш, когато завиждаш,
не може да даваш, когато крадеш,
не може да любиш, когато обиждаш,
не може да галиш, когато бодеш!

Не може да слушаш, когато дърдориш,
не може да имаш, когато мълчиш,
не може да вярваш, когато лъгориш,
не може да падаш, когато пълзиш!

Не може да сееш, когато презираш,
не може да носиш, когато стоиш,
не може да жънеш, когато умираш,
не може да дишаш, когато пърдиш!

26. 11. 2008 г.
Прага

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,и на мен много ми хареса и тъкмо се бях разчувствала,докато го четях и..последният стих ме сепна..И си казах-Просташко е!Развали цялата магия!...а пък и пърденето не пречи да дишането-чисто физиологически поне,а ако е имало преносен смисъл - прости ми,не мога да схвана метафората
  • И той си има точен смисъл
  • Хубаво. Харесвам поезията ти, но оправи последния ред...Иначе стиха е страхотен.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...