30 нояб. 2008 г., 09:42

Възможности

669 0 3
Възможности

Не може да светиш, когато завиждаш,
не може да даваш, когато крадеш,
не може да любиш, когато обиждаш,
не може да галиш, когато бодеш!

Не може да слушаш, когато дърдориш,
не може да имаш, когато мълчиш,
не може да вярваш, когато лъгориш,
не може да падаш, когато пълзиш!

Не може да сееш, когато презираш,
не може да носиш, когато стоиш,
не може да жънеш, когато умираш,
не може да дишаш, когато пърдиш!

26. 11. 2008 г.
Прага

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Тахов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,и на мен много ми хареса и тъкмо се бях разчувствала,докато го четях и..последният стих ме сепна..И си казах-Просташко е!Развали цялата магия!...а пък и пърденето не пречи да дишането-чисто физиологически поне,а ако е имало преносен смисъл - прости ми,не мога да схвана метафората
  • И той си има точен смисъл
  • Хубаво. Харесвам поезията ти, но оправи последния ред...Иначе стиха е страхотен.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...