30.11.2008 г., 9:42

Възможности

666 0 3
Възможности

Не може да светиш, когато завиждаш,
не може да даваш, когато крадеш,
не може да любиш, когато обиждаш,
не може да галиш, когато бодеш!

Не може да слушаш, когато дърдориш,
не може да имаш, когато мълчиш,
не може да вярваш, когато лъгориш,
не може да падаш, когато пълзиш!

Не може да сееш, когато презираш,
не може да носиш, когато стоиш,
не може да жънеш, когато умираш,
не може да дишаш, когато пърдиш!

26. 11. 2008 г.
Прага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станимир Тахов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да,и на мен много ми хареса и тъкмо се бях разчувствала,докато го четях и..последният стих ме сепна..И си казах-Просташко е!Развали цялата магия!...а пък и пърденето не пречи да дишането-чисто физиологически поне,а ако е имало преносен смисъл - прости ми,не мога да схвана метафората
  • И той си има точен смисъл
  • Хубаво. Харесвам поезията ти, но оправи последния ред...Иначе стиха е страхотен.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...