По Никола Гигов
Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове.
Но не можеш тъй бързо да литнеш
като птица да пориш простора
и тогава се случва - опитваш
да опишеш най - верните хора.
О, поете, във клетка свистяща,
с прецеден оксиженов светлик
Силна дружба под земята се ражда, ...