Възпей миньора
По Никола Гигов
Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове.
Но не можеш тъй бързо да литнеш
като птица да пориш простора
и тогава се случва - опитваш
да опишеш най - верните хора.
О, поете, във клетка свистяща,
с прецеден оксиженов светлик
Силна дружба под земята се ражда,
но ражда се само след вик
и команда:"Заредете отново!"
Гледай, вдигната яка ръка!
Всичко тук и сега е готово
да гърми, да разкъсва гръдта!
Тази гръд дето крие богатства,
де и нам сетен приют ще даде.
Синевата над тебе ще властва,
щом в забоя пулсира сърце.
Щом душата привикнеш да диша
със дъха на миньора суров,
остави на сърцето да пише,
да извайва... димяща любов!
Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове.
Но не можеш тъй бързо да литнеш
като птица да пориш простора
и тогава се случва - опитваш
да опишеш най - верните хора.
О, поете, във клетка свистяща,
с прецеден оксиженов светлик
Силна дружба под земята се ражда,
но ражда се само след вик
и команда:"Заредете отново!"
Гледай, вдигната яка ръка!
Всичко тук и сега е готово
да гърми, да разкъсва гръдта!
Тази гръд дето крие богатства,
де и нам сетен приют ще даде.
Синевата над тебе ще властва,
щом в забоя пулсира сърце.
Щом душата привикнеш да диша
със дъха на миньора суров,
остави на сърцето да пише,
да извайва... димяща любов!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
