Меричка (Мери Попинз)
718 2544
18 апр. 2006 г., 17:07

Възпей миньора 

  Поэзия
725 0 6
                      По Никола Гигов

Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове.

Но не можеш тъй бързо да литнеш
като птица да пориш простора
и тогава се случва - опитваш
да опишеш най - верните хора.

О, поете, във клетка свистяща,
с прецеден оксиженов светлик
Силна дружба под земята се ражда,
но ражда се само след вик

и команда:"Заредете отново!"
Гледай, вдигната яка ръка!
Всичко тук и сега е готово
да гърми, да разкъсва гръдта!

Тази гръд дето крие богатства,
де и нам сетен приют ще даде.
Синевата над тебе ще властва,
щом в забоя пулсира сърце.

Щом душата привикнеш да диша
със дъха на миньора суров,
остави на сърцето да пише,
да извайва... димяща любов!

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??