Възпей миньора
По Никола Гигов
Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове.
Но не можеш тъй бързо да литнеш
като птица да пориш простора
и тогава се случва - опитваш
да опишеш най - верните хора.
О, поете, във клетка свистяща,
с прецеден оксиженов светлик
Силна дружба под земята се ражда,
но ражда се само след вик
и команда:"Заредете отново!"
Гледай, вдигната яка ръка!
Всичко тук и сега е готово
да гърми, да разкъсва гръдта!
Тази гръд дето крие богатства,
де и нам сетен приют ще даде.
Синевата над тебе ще властва,
щом в забоя пулсира сърце.
Щом душата привикнеш да диша
със дъха на миньора суров,
остави на сърцето да пише,
да извайва... димяща любов!
Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове.
Но не можеш тъй бързо да литнеш
като птица да пориш простора
и тогава се случва - опитваш
да опишеш най - верните хора.
О, поете, във клетка свистяща,
с прецеден оксиженов светлик
Силна дружба под земята се ражда,
но ражда се само след вик
и команда:"Заредете отново!"
Гледай, вдигната яка ръка!
Всичко тук и сега е готово
да гърми, да разкъсва гръдта!
Тази гръд дето крие богатства,
де и нам сетен приют ще даде.
Синевата над тебе ще властва,
щом в забоя пулсира сърце.
Щом душата привикнеш да диша
със дъха на миньора суров,
остави на сърцето да пише,
да извайва... димяща любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
