Възраждане
788
0
0
В леглото се събираме смирени,
като в олтар на разрушена църква,
душите и телата уморени
рулетката на обичта разбърква...
Притихваме и устните пламтящи,
напук на мрака вън уют ни дават,
телата ни изтръпнали, крещящи,
на страстната си гибел се отдават,
разкъсват се на хиляди парчета,
а после в странни сенки се събират
и в някаква забравена вендета
възраждат се, въздигат се, умират...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марин Ташков Все права защищены
