24 окт. 2012 г., 13:36

Възраждане 

  Поэзия » Любовная
551 0 0

В леглото се събираме смирени,

като в олтар на разрушена църква,

душите и телата уморени

рулетката на обичта разбърква...

 

Притихваме и устните пламтящи,

напук на мрака вън уют ни дават,

телата ни изтръпнали, крещящи,

на страстната си гибел се отдават,

 

разкъсват се на хиляди парчета,

а после в странни сенки се събират

и в някаква забравена вендета

възраждат се, въздигат се, умират...

© Марин Ташков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??