Oct 24, 2012, 1:36 PM

Възраждане

  Poetry » Love
778 0 0

В леглото се събираме смирени,

като в олтар на разрушена църква,

душите и телата уморени

рулетката на обичта разбърква...

 

Притихваме и устните пламтящи,

напук на мрака вън уют ни дават,

телата ни изтръпнали, крещящи,

на страстната си гибел се отдават,

 

разкъсват се на хиляди парчета,

а после в странни сенки се събират

и в някаква забравена вендета

възраждат се, въздигат се, умират...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Ташков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...