23 авг. 2007 г., 22:41

Възродена

889 0 3
 

 Изправям се, отново тръгвам, възродена!
 Солените сълзи ги няма вече...
 Обичам първо себе си! Сега разбирам 
 аз пак съм слънчево, усмихнато момиче.
 Пред мен светът разтваря се да ме прегърне с нежност,
 да ми даде крила... да полетя,
 да се откъсна от
 свойта безметежност,

 да съм това, което съм била.
 И продължавам пътя си, примамливо омайна,
 горда, естествена, добра,
 простила непростимият си порив
 на безумно влюбена жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Валери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "простила непростимият си порив
    на безумно влюбена жена..."
    Душата ми направо се изпълни! За което поздравленията ми са към теб!
  • Давай!!!
  • Прекрасна си , Вероника, истинско момиче.С обич.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...