23 авг. 2007 г., 22:41

Възродена

882 0 3
 

 Изправям се, отново тръгвам, възродена!
 Солените сълзи ги няма вече...
 Обичам първо себе си! Сега разбирам 
 аз пак съм слънчево, усмихнато момиче.
 Пред мен светът разтваря се да ме прегърне с нежност,
 да ми даде крила... да полетя,
 да се откъсна от
 свойта безметежност,

 да съм това, което съм била.
 И продължавам пътя си, примамливо омайна,
 горда, естествена, добра,
 простила непростимият си порив
 на безумно влюбена жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Валери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "простила непростимият си порив
    на безумно влюбена жена..."
    Душата ми направо се изпълни! За което поздравленията ми са към теб!
  • Давай!!!
  • Прекрасна си , Вероника, истинско момиче.С обич.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...