23.08.2007 г., 22:41

Възродена

881 0 3
 

 Изправям се, отново тръгвам, възродена!
 Солените сълзи ги няма вече...
 Обичам първо себе си! Сега разбирам 
 аз пак съм слънчево, усмихнато момиче.
 Пред мен светът разтваря се да ме прегърне с нежност,
 да ми даде крила... да полетя,
 да се откъсна от
 свойта безметежност,

 да съм това, което съм била.
 И продължавам пътя си, примамливо омайна,
 горда, естествена, добра,
 простила непростимият си порив
 на безумно влюбена жена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вероника Валери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "простила непростимият си порив
    на безумно влюбена жена..."
    Душата ми направо се изпълни! За което поздравленията ми са към теб!
  • Давай!!!
  • Прекрасна си , Вероника, истинско момиче.С обич.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....