Възторг

От време на време през дните дъждовни

 наслаждавам се тихо на песни върховни.

Затварям очи и пътувам в друг свят.

Свят, из който чувствата ярко горят.

Мислите стелят се по вълните ефирни.

Емоциите стават все по-фини и мирни.

Звукът е кристален. По-чист от елмаз.

Плавно се стапям в един чуден екстаз.

Почти си играе с моите струни сърдечни.

Тъй плавам в течения безкрайно далечни.

Твърде ясно усещам как отвътре напира

емоция така бурна, чак гърдите раздира.

И сърцето изригва със светкавичен гръм.

Сякаш продумва „Пълно с този тон съм."

Нещо от дълбините на душата привлича.

Разчувства ме. Сълза по лицето се стича.

Кресчендо. Тих край. Кулминация с грация.

Абсолютен шедьовър. Съвършена вибрация.

Песните привършват. Денят е вече минал.

Бавно обмислям през какво съм преминал.