8.03.2024 г., 21:19

Възторг

651 2 0

От време на време през дните дъждовни

 наслаждавам се тихо на песни върховни.

 

Затварям очи и пътувам в друг свят.

Свят, из който чувствата ярко горят.

 

Мислите стелят се по вълните ефирни.

Емоциите стават все по-фини и мирни.

 

Звукът е кристален. По-чист от елмаз.

Плавно се стапям в един чуден екстаз.

 

Почти си играе с моите струни сърдечни.

Тъй плавам в течения безкрайно далечни.

 

Твърде ясно усещам как отвътре напира

емоция така бурна, чак гърдите раздира.

 

И сърцето изригва със светкавичен гръм.

Сякаш продумва „Пълно с този тон съм."

 

Нещо от дълбините на душата привлича.

Разчувства ме. Сълза по лицето се стича.

 

Кресчендо. Тих край. Кулминация с грация.

Абсолютен шедьовър. Съвършена вибрация.

 

Песните привършват. Денят е вече минал.

Бавно обмислям през какво съм преминал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чанко Чанев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...