8 mar 2024, 21:19

Възторг

  Poesía » Otra
654 2 0

От време на време през дните дъждовни

 наслаждавам се тихо на песни върховни.

 

Затварям очи и пътувам в друг свят.

Свят, из който чувствата ярко горят.

 

Мислите стелят се по вълните ефирни.

Емоциите стават все по-фини и мирни.

 

Звукът е кристален. По-чист от елмаз.

Плавно се стапям в един чуден екстаз.

 

Почти си играе с моите струни сърдечни.

Тъй плавам в течения безкрайно далечни.

 

Твърде ясно усещам как отвътре напира

емоция така бурна, чак гърдите раздира.

 

И сърцето изригва със светкавичен гръм.

Сякаш продумва „Пълно с този тон съм."

 

Нещо от дълбините на душата привлича.

Разчувства ме. Сълза по лицето се стича.

 

Кресчендо. Тих край. Кулминация с грация.

Абсолютен шедьовър. Съвършена вибрация.

 

Песните привършват. Денят е вече минал.

Бавно обмислям през какво съм преминал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чанко Чанев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...