Морето, вече есенно, е наше
и плажът, още топъл, си е наш,
минутите са тръгнали на паша,
събират си възторг, щастлив кураж,
събират си море, че после суша,
събират си вълни, че после дим
и аз, и ти мълчим, морето слуша,
възторгът ни расте непобедим.
© Милена Френкева Все права защищены