29 мая 2014 г., 14:33

Взаимност

533 0 1

Душата ми е сломена птица,

в опита си да полети с прекършени криле.

 

Питах за истината.

Отвърна глупостта.

Търсих любовта.

Намерих празнота.

Исках справедливост.

Получих хорската низост.

Мечтаех за красота.

Реалността бе с потресаваща грозота.

 

Видях света

в неговите сто лица.

Умрях,

        за да се родя.

Бог

    ми позволи

                    да избера

да съм сама

     или

с тях живота си да споделя.

Кой път да избера?

Ха-ха-ха...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафинка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...