29.05.2014 г., 14:33

Взаимност

529 0 1

Душата ми е сломена птица,

в опита си да полети с прекършени криле.

 

Питах за истината.

Отвърна глупостта.

Търсих любовта.

Намерих празнота.

Исках справедливост.

Получих хорската низост.

Мечтаех за красота.

Реалността бе с потресаваща грозота.

 

Видях света

в неговите сто лица.

Умрях,

        за да се родя.

Бог

    ми позволи

                    да избера

да съм сама

     или

с тях живота си да споделя.

Кой път да избера?

Ха-ха-ха...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафинка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...