29.05.2014 г., 14:33

Взаимност

531 0 1

Душата ми е сломена птица,

в опита си да полети с прекършени криле.

 

Питах за истината.

Отвърна глупостта.

Търсих любовта.

Намерих празнота.

Исках справедливост.

Получих хорската низост.

Мечтаех за красота.

Реалността бе с потресаваща грозота.

 

Видях света

в неговите сто лица.

Умрях,

        за да се родя.

Бог

    ми позволи

                    да избера

да съм сама

     или

с тях живота си да споделя.

Кой път да избера?

Ха-ха-ха...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафинка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...