May 29, 2014, 2:33 PM

Взаимност

  Poetry
528 0 1

Душата ми е сломена птица,

в опита си да полети с прекършени криле.

 

Питах за истината.

Отвърна глупостта.

Търсих любовта.

Намерих празнота.

Исках справедливост.

Получих хорската низост.

Мечтаех за красота.

Реалността бе с потресаваща грозота.

 

Видях света

в неговите сто лица.

Умрях,

        за да се родя.

Бог

    ми позволи

                    да избера

да съм сама

     или

с тях живота си да споделя.

Кой път да избера?

Ха-ха-ха...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дафинка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...