Душата ми е сломена птица,

в опита си да полети с прекършени криле.

Питах за истината.

Отвърна глупостта.

Търсих любовта.

Намерих празнота.

Исках справедливост.

Получих хорската низост.

Мечтаех за красота.

Реалността бе с потресаваща грозота.

Видях света

в неговите сто лица.

Умрях,

        за да се родя.

Бог

    ми позволи

                    да избера

да съм сама

     или

с тях живота си да споделя.

Кой път да избера?

Ха-ха-ха...