29 апр. 2011 г., 22:55

Вземи...

996 0 0

Вземи, аз друго нямам да ти дам,
само туй остана след стихиите,
вземи, да не взема някъде да го продам,
да не го  изгубя сред вехториите!

То тупти, с глас ранен говори,
разказва толкова красиви приказки,
че щом го карам пак да ги повтори,
дори не трепка, а продължава да говори!

То ще ти разкаже чудеса
на един живот, отровен от грехове,
то ще ти каже онова,
което не бих изрекла от страхове!

Вземи го, то е твое,
сърцето ми на теб принадлежи,
и ако склониш глава, то за тебе ще се бори,
да я вдигнеш и да продължиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...