Вземи...
997
0
0
Вземи, аз друго нямам да ти дам,
само туй остана след стихиите,
вземи, да не взема някъде да го продам,
да не го изгубя сред вехториите!
То тупти, с глас ранен говори,
разказва толкова красиви приказки,
че щом го карам пак да ги повтори,
дори не трепка, а продължава да говори!
То ще ти разкаже чудеса
на един живот, отровен от грехове,
то ще ти каже онова,
което не бих изрекла от страхове!
Вземи го, то е твое,
сърцето ми на теб принадлежи,
и ако склониш глава, то за тебе ще се бори,
да я вдигнеш и да продължиш!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марина Маринова Все права защищены
