Вземи...

Вземи, аз друго нямам да ти дам,
само туй остана след стихиите,
вземи, да не взема някъде да го продам,
да не го  изгубя сред вехториите!

То тупти, с глас ранен говори,
разказва толкова красиви приказки,
че щом го карам пак да ги повтори,
дори не трепка, а продължава да говори!

То ще ти разкаже чудеса
на един живот, отровен от грехове,
то ще ти каже онова,
което не бих изрекла от страхове!

Вземи го, то е твое,
сърцето ми на теб принадлежи,
и ако склониш глава, то за тебе ще се бори,
да я вдигнеш и да продължиш!