29.04.2011 г., 22:55

Вземи...

994 0 0

Вземи, аз друго нямам да ти дам,
само туй остана след стихиите,
вземи, да не взема някъде да го продам,
да не го  изгубя сред вехториите!

То тупти, с глас ранен говори,
разказва толкова красиви приказки,
че щом го карам пак да ги повтори,
дори не трепка, а продължава да говори!

То ще ти разкаже чудеса
на един живот, отровен от грехове,
то ще ти каже онова,
което не бих изрекла от страхове!

Вземи го, то е твое,
сърцето ми на теб принадлежи,
и ако склониш глава, то за тебе ще се бори,
да я вдигнеш и да продължиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...