19 нояб. 2015 г., 18:44

Взимам си с пръсти 

  Поэзия » Философская
680 1 3

При нас е като в Багдад - спокойно и тихо.

На 55, разумни сме хора.

Замаяно спи нейде лудото вино,

а ние не търсим в него опора.

 

Залепнали сякаш сме за чинии и чаши.

Сега, ако искаш пей, ако искаш, слушай.

Сърцата ни само останаха наши

и ще издържат последно вълнуване.

 

Ножа е в дясната, вилицата в лявата...

Ега ти и етикета - взимам си с пръсти!

Хич и не гледам кое ли е правото

и да се уча, май че е късно.

 

В Изкуството жонгльори играят със думи.

Сами сме на себе си и съдии и адвокати.

Само със него съм все още безумен,

а Младостта от албума - усмихва се мустакато...

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много е хубаво това безумство, не зачитащо етикета.
    Виж,старата снимка- Ромео с пръсти храни своята Жулиета...
  • Сърцата ни само останаха наши
    и ще издържат последно вълнуване.

    Да, къде ще идат, ще издържат!
    Много им хареса , въпреки че след прочита усетих горчилка в устата!
  • И - да, и - не..., много е относително...!!!
Предложения
: ??:??