Взимам си с пръсти
При нас е като в Багдад - спокойно и тихо.
На 55, разумни сме хора.
Замаяно спи нейде лудото вино,
а ние не търсим в него опора.
Залепнали сякаш сме за чинии и чаши.
Сега, ако искаш пей, ако искаш, слушай.
Сърцата ни само останаха наши
и ще издържат последно вълнуване.
Ножа е в дясната, вилицата в лявата...
Ега ти и етикета - взимам си с пръсти!
Хич и не гледам кое ли е правото
и да се уча, май че е късно.
В Изкуството жонгльори играят със думи.
Сами сме на себе си и съдии и адвокати.
Само със него съм все още безумен,
а Младостта от албума - усмихва се мустакато...
© Красимир Дяков All rights reserved.
