Взлом

Поэзия » Юмористическая

876 0 15

Любовта нахълта изгладняла

във душата ми като бездомно куче.

Сгуши се на топло изпостяла

и зачака нещо да се случи.

Уж навън бушува февруари

и покрил е сняг чувствеността ми,

ала тя отваря рани стари

и разбърква трескаво съня ми.

Не в сезона с монополно право

със сърцата да се разпорежда

връхлетя ме и оплете здраво

възлите на тръпнеща надежда.

Хубаво, че все пак идва пролет-

да получи, клетата, закуска-

иначе не знам дали в глада си

няма всичко в мене да изхруска!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

plami-6 (Плами)

2010-04-26T21:04:32+03:00
mihri61 (Милко Христов)

Песъчинки "хрускаха" в очите ми,докато го четях,ха-ха!

2009-12-02T13:39:48+02:00
ananel (Нелиса)

Благодаря ви!
Галка, ами то си е сериозно - да си оглозган до кости

2009-11-30T15:24:03+02:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Великолепно е! И идеята, и чувството, което блика от този стих! Аз го взех много насериозно! Единствената думичка, която придава известна игривост на всичката тази сериозност е в последната строфа - но тя по-скоро ми прозвуча като благороден компромис към ненаситната любов, която наистина се втурва с взлом в живота ни и не си тръгва , докато не ни оглозка до кости...Е, ти си й простила,"дори и в тебе всичко да изхруска"... Благодаря за удоволствието!

2009-11-30T12:09:29+02:00
malka_i_jestoka (Емили)

СТРАХОТНО!!!

2009-11-29T22:58:14+02:00