Любовта нахълта изгладняла
във душата ми като бездомно куче.
Сгуши се на топло изпостяла
и зачака нещо да се случи.
Уж навън бушува февруари
и покрил е сняг чувствеността ми,
ала тя отваря рани стари
и разбърква трескаво съня ми.
Не в сезона с монополно право
със сърцата да се разпорежда
връхлетя ме и оплете здраво
възлите на тръпнеща надежда. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.