Взлом
Любовта нахълта изгладняла
във душата ми като бездомно куче.
Сгуши се на топло изпостяла
и зачака нещо да се случи.
Уж навън бушува февруари
и покрил е сняг чувствеността ми,
ала тя отваря рани стари
и разбърква трескаво съня ми.
Не в сезона с монополно право
със сърцата да се разпорежда
връхлетя ме и оплете здраво
възлите на тръпнеща надежда.
Хубаво, че все пак идва пролет-
да получи, клетата, закуска-
иначе не знам дали в глада си
няма всичко в мене да изхруска!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нелиса Всички права запазени
