29.11.2009 г., 14:34 ч.

Взлом 

  Поезия » Хумористична
645 0 15

 

 

 

Любовта нахълта изгладняла

във душата ми като бездомно куче.

Сгуши се на топло изпостяла

и зачака нещо да се случи.

 

Уж навън бушува февруари

и покрил е сняг чувствеността ми,

ала тя отваря рани стари

и разбърква трескаво съня ми.

 

Не в сезона с монополно право

със сърцата да се разпорежда

връхлетя ме и оплете здраво

възлите на тръпнеща надежда.

 

Хубаво, че все пак идва пролет-

да получи, клетата, закуска-    

иначе не знам дали в глада си

няма всичко в мене да изхруска!

 

 

© Нелиса Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Песъчинки "хрускаха" в очите ми,докато го четях,ха-ха!
  • Благодаря ви!
    Галка, ами то си е сериозно - да си оглозган до кости
  • Великолепно е! И идеята, и чувството, което блика от този стих! Аз го взех много насериозно! Единствената думичка, която придава известна игривост на всичката тази сериозност е в последната строфа - но тя по-скоро ми прозвуча като благороден компромис към ненаситната любов, която наистина се втурва с взлом в живота ни и не си тръгва , докато не ни оглозка до кости...Е, ти си й простила,"дори и в тебе всичко да изхруска"... Благодаря за удоволствието!
  • СТРАХОТНО!!!
  • !!!!!
  • Браво!
  • Чудесно си го написала!
    Познат ми е този глад...

  • YES!!!!
    ananel - как си нарисувала Любовта...и нека си получи закуската!

    Поздравления!
  • Пишеш страхотно, Нели.
    Удоволствие са стиховете ти.
    Поздравления.
  • Благодаря ви за споделените усмивки извън сезона.
  • Е, той... сезона,
    има монополно право само над нагона...
    Любовта... хм, тя иначе не чака,
    може да ти носи бански, но си стягай анорака.

    Поздрав!
  • Сезонно ли или пък монополно...
    ти гледай да се съхраниш, но... цяла!
  • А за щурчовото лято нищо не казваш...
  • Браво,омайнице!
Предложения
: ??:??